Кога е обесен Васил Лъвски? Историците са единодушни, че датата на

6 февруари 1873, дякон Игнатий, Лъвский, потъва в прегръдката на времето

Кога е обесен Васил Лъвски? Историците са единомислещи, че датата на гибелта му е 6 февруари 1873 година И че е роден на 6 юли 1837 година Но и двете дати са по остарял жанр. През 1916 година България минава от Юлианския към Григорианския календар и честването на тези сакрални събития стартират да се означават със забавяне от 12-13 дни. И честваме рождеството му на 18 юли, а скърбим на 18 февруари, на съдбовния за националното ни бъдеще ден, когато 35 годишният талант потъва в прегръдката на времето. Благодарение на заговорът против него, линията на живота му е прибързано прекратена, и той не съумява да довърши святото си дело. И България още веднъж потегля обратно. И Господ не знае, какъв брой века още ще вървим надире…

Кога19 февруари публично е приет за най-тъжния ден на България?
През 1923 година, когато се навършват 50 години от убийството на Апостола.

А за какво не е на 18 февруари, както повелява новият жанр?
Оправданието било, че в същия ден се чествало църковен празник. Не отрих кой е този огромен и значим православен празник.
Друг загатва за техническа неточност. Чия, не се споделя. Кой ли е бил този слабак по броене, историята не споделя.
Но така или иначе господин Петър Попов, ръководител на Общонародния комитета „ Васил Левски “, предлага помена в София да се проведа на 19 февруари.

Проверих в интернет, 18 феврури 1923 година се пада неделя. От днешна гледна точка всички е ясно, вси столичани си почиват, паметта също, има риск малко на брой да излязат
в студа, с цел да поменат със светлината на свещици дякон Игнатий. Или да го сторят нетържествено в църквите по време на утринните неделни литургии.

Но от този момент до през днешния ден – всенародното поклонение се прави – не когато би трябвало.

Най-вероятно е извинението с техническата неточност.

С опрощение или без опрощение, само че към този момент цялостен един век по-късно (след смяната през 1916 г.) обществото ни няма никаква воля да поправи това разминаване сред действителните дати, свръзани с рождението и гибелта на Васил Иванов Кунчев,
и пренаписването им по-късно.

И няма воля да реши, че „ всички събития в българската история би трябвало се означават на датата, на която са се случили “.

За това призоваваше проф. Иван Стоянов (1949 – 2017), който беше ректор на Великотърновския университет и ръководител на Фондация „ Васил Левски ”.
Той даваше и други образци с исторически събития, където сме позволили, поради нелепост, сходни абсурдрни разминавания:

“ Ботев не е роден на 6 януари. Как ще е роден на 6 януари, като се споделя Христо? Наречен е Христо, тъй като се е появил на този свят на 25 декември, на Рождество Христово. Ако беше проплакал на 6 януари, щеше да се споделя Йордан, тогава се празнува Йордановден.
Априлското въстание избухва на 20 април, само че страната го отбелязва на 2 май. Ами тогава щеше да се назовава Майско, не Априлско въстание.
Съединението е станало на 6 септември. Но по същата логичност вместо на 6 септември би трябвало да го честваме по нов жанр на 18 септември?!
Денят на Независимостта, вместо на 22 септември, показват ли си публично да я преместим на 5 октомври, тъй като тогава се пада по нов жанр? – незабавно ще кажат, че сме луди!
Или да вземем Санстефанския контракт, той е подписан на 19 февруари, а го честваме като народен празник, по нов жанр, на 3 март.

Ако сме същински българи, трябва един път вечно да разберем, че един век след 1916 година за нас не трябва да има сходни разминавания по остарял и нов жанр.

И Парламентът да промени закона и да одобри философията на следното изречение: „ Всички събития в българската история да се означават на датата, на която са се случили “.